Знам че искаш да си откраднем ден.
Отдавна търсиш повод, за да си до мен.
Но не става така.
И си мисля, често си сама.
Падаш си по мен, като падаща звезда.
Но не си за мен.
Понякога искам да те прегърна.
Понякога бягам и пак обръщам се назад.
Сънувам как молиш ме да се върна, но няма как.
Понякога искам да те прегърна,
но вече знам, знам, знам, знам.
Не си за мен. Колкото и да те искам!
Не си за мен. Колкото и да те мисля!
Искаш хиляди луни да прелетим, Но няма как, но няма как.
Плуваме сами във океан, и няма как и няма как.
Пясък с букви, рисувани от пръсти.
Разговори сутрин чак до вечерите късни.
Дълго съм мечтал!
Но не искам , защото сме опасни,
От край докрай,
Дори нещата са ми ясни.
Дори от сега
Понякога искам да те прегърна.
Понякога бягам и пак обръщам се назад.
Сънувам как молиш ме да се върна, но няма как.
Понякога искам да те прегърна,
но вече знам, знам, знам, знам.
Не си за мен. Колкото и да те искам!
Не си за мен. Колкото и да те мисля!
Искаш хиляди луни да прелетим,
Но няма как, но няма как.
Плуваме сами във океан, и няма как и няма как.
Не си за мен
Искаш хиляди луни да прелетим,
Мен
Хиляди луни да прелетим
Мен
Искаш хиляди луни да прелетим
Не си за мен
Не си за мен
Искаш хиляди луни да прелетим,
Но няма как, но няма как.
Плуваме сами във океан,
и няма как и няма как.
Не си за мен